Заведи ме там, където вълните целуват небето,
звездният керван по млечен път върви,
вятър нощите нощува в непребродени гори,
денем милва и палува с девствени треви,
после остави ме на дъгата да се възкача,
хоризонта целия в себе си да побера,
като се наситя, аз сама с ангелски крила
при теб като в приказка ще долетя,
наша приказка ще пренапишем,
за една дъга, едни крила и любовта!
© П Антонова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
