Завинаги
Яви се ти на този свят -
безгрижно, мъничко, игриво.
Обичахме те всички,
ти, мое сърчице невинно.
А беше като човек,
разбираше ти всичко
и в мъки, радости, беди
утехата ми беше ти.
На три годинки стана
и питах аз защо и как...
остави ме да страдам
на този, познат за тебе, свят.
Защо съдбата е така жестока
и иска да ни раздели?
Защо, когато имаш нещо много скъпо,
тя гледа да го присвои?
Но тая невинна, мъничка душичка
завинаги ще бъде в мен,
в едно сърце, което
за теб си спомня всеки ден.
Душата ми е цяла разорана,
в съня ми идваш тихо ти.
"Лека нощ" ми пожелаваш
и двамата оставаме сами.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
