Sep 10, 2007, 9:16 AM

Завинаги

  Poetry
693 0 3
                           На любимото ми коте

Яви се ти на този свят -
безгрижно, мъничко, игриво.
Обичахме те всички,
ти, мое сърчице невинно.

А беше като човек,
разбираше ти всичко
и в мъки, радости, беди
утехата ми беше ти.

На три годинки стана
и  питах аз защо и как...
остави ме да страдам
на този, познат за тебе, свят.

Защо съдбата е така жестока
и иска да ни раздели?
Защо, когато имаш нещо много скъпо,
тя гледа да го присвои?

Но тая невинна, мъничка душичка
завинаги ще  бъде в мен,
в едно сърце, което
за теб си спомня всеки ден.

Душата ми е цяла разорана,
в съня ми идваш тихо ти.
"Лека нощ" ми пожелаваш
и двамата оставаме сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Защо, когато имаш нещо много скъпо,
    тя гледа да го присвои?"

    !!!!!!!!!!!!
  • Който така нежно обича животните
    е и най-нежният човеколюбец.С обич.
  • Много е сладко! Красиво стихче!!!6+

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...