Dec 17, 2007, 8:12 AM

Завинаги

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Ако събера сълзите си, проронени за теб,
ще се появи нов океан в релефа на Земята...
Ако събера въздишките си, отправени по теб,
ще се разбунтува нов ураган в атмосферата...

Ако ти давам любовта си истински,
и ти ми даваш своята,
на небосвода ще изгрее нова звезда.
Само наша...
Само ние ще я виждаме,
само ние ще пътуваме до нея,
само в нашето време,
само в нашето пространство,
Завинаги...

 

 

Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...