Завинаги - написано със сълзи
Господи, колко студени са твоите длани,
колко са бледи страните ти нежни.
Едва дочувам в гърдите ти дихание
и главата си в безсилие навеждаш.
Как да те гледам такава? Невъзможна.
Толкова различна бе до вчера. И преди.
В мълчание кънти мисълта ти тревожна
и аз виждам толкоз ясно колко те боли.
И зная, зная, че не бих се справил както ти,
нямам твоята сила и твоята вяра (за да остана).
Аз ще бягам, дори и никога забравил и
„завинаги" в мен шепот ще повтаря.
Онова „Завинаги", прочетено в твоите очи,
когато видях ги за последно... разплакани.
Така се справят мъжете със своите сълзи...
Бягат от това, което цял живот са чакали.
© Калоян Борисов All rights reserved.
