Завинаги различен
Тишина
и после звук.
Пробуждане, създаване,
проявление, откровение.
Издига те
и те поваля,
мрази те
и те обича.
Промъква се
като убиец в теб
и те взривява.
Изсмуква твоя дъх,
изпива всяка мисъл.
Изтрива те
като сгрешена дума
и в празнотата
сътворява,
звук след звук
те пренаписва.
И те гали,
и те мачка,
шепне ти за грях,
и бунт и непокорство.
За несъществуващо -
реално,
за действителност -
илюзия.
Държи очите ти затворени,
за да видиш светлината
със сърцето си.
Отнася те далеч
и те оставя там,
отвъд,
изгубен, но щастлив,
завинаги различен,
щом вече сте били едно...
Ти и музиката.
© Теодора Чакърова All rights reserved.
