May 30, 2011, 12:16 AM

Завинаги различен 

  Poetry » Phylosophy
646 0 3

Тишина

и после звук.

Пробуждане, създаване,

проявление, откровение.

Издига те

и те поваля,

мрази те

и те обича.

Промъква се

като убиец в теб

и те взривява.

Изсмуква твоя дъх,

изпива всяка мисъл.

Изтрива те

като сгрешена дума

и в празнотата

сътворява,

звук след звук

те пренаписва.

И те гали,

и те мачка,

шепне ти за грях,

и бунт и непокорство.

За несъществуващо -

реално,

за действителност -

илюзия.

Държи очите ти затворени,

за да видиш светлината

със сърцето си.

Отнася те далеч

и те оставя там,

отвъд,

изгубен, но щастлив,

завинаги различен,

щом вече сте били едно...

 

Ти и музиката.

 

 

 

© Теодора Чакърова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??