Завинаги с мен
Целувам както пясък целува брега,
очите ми чакат всеки твой трепет,
като орел изгладнял над теб ще кръжа,
а през нощта като светулка ще светя.
Ограбени спомени танцуват в нощта,
откраднати мигове търсят пътеки,
както тишината попива гласа,
и скрито отнася го далече, далече.
Във ранната сутрин събирам роса,
във калия бяла при теб я донасям,
да пиеш със жажда прикрита в гласа,
и върнеш в очите предишния блясък.
Целият свят за теб да съм аз,
подслон и опора, във нощ и във ден,
да осмисляш живота, да радваш сърцето,
спокойна да дишаш завинаги с мен!
© Георги Зафиров All rights reserved.
