Завинаги заедно
а вятърът шуми...
Когато сам си
между четири стени
и само Самотата
пак до теб стои...
Не унивай, слънце мое,
не тъжи.
Спомни си ти за мен:
за топлината на обичта ми,
за свежестта на искреността ми,
за силата на дързостта ми.
Сълза може да пророниш,
в мощен вик да изстенеш,
или усмивка да открехнеш.
Всичко ще отмине, но
нека ти и аз не се отминем.
Да не се забравим,
опора вечна с теб да си останем.
Завинаги заедно в душите си,
в спомена на обичта притиснати.
© София Русева All rights reserved.
