Завист
***
Да бъде лош - не всеки го умее,
поне не го умее като мен,
ще вляза в теб и като въглен ще изтлея,
ще изпепеля до края твоя ден.
Ще вляза в теб, ще те накарам да се влюбиш
до там, че времето да спре,
ще ме сънуваш, ще изгаряш до полуда,
ще искаш в тебе всичко да умре.
Душата ти ще стане черна,
по-черна тя от сутрешно кафе,
ще полудяваш, но... Ще бъдеш верна,
но няма да си никога добре.
И нежният ти поглед ще посърне,
искрите в него ще умрат,
душата ти на въглен ще превърна,
ще молиш Бога и... за кой ли път
отново ще мълвиш ти мойто име,
ще ме търсиш с нокти в пепелта...
О, мили Боже, накажи ме
и аз в такава обич да горя!
© Валентин Желязков All rights reserved.
