Един измръзнал вик.
И тишина.
От многото в Живота си.
Дълбае
с накъсан дъх.
И самота.
В индиговите облаци ридае.
Измисля приказки.
Така
по-светло да е
сред тъмата.
И спомен - топъл лъч
в нощта,
завивка да е за душата.
Настъпва утро.
Синева
с очи примигва
и сияе.
Преглъща болката.
А Любовта
за Утре-то в сатен мечтае.
© Петя Кръстева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
