Завръщане
Заседналите в гърлото ми думи,
задавени от глътки отчаяние,
лекувах до припадък сред безшумие.
Дали обаче те са излекувани?
Или отново болестта ще пламне?
Не са заразни. Може би си струва
да ги развея като бяло знаме.
Аз идвам с мир. Ранена от обичане.
Превързана с превръзките на вярата.
Задъхана от хаотично тичане
след поривите на хвърчило шарено.
Завръщам се, но като влак на гара.
Престоят вероятно ще е кратък.
Аз просто думите ще разтоваря
за малкото, които ги очакват.
Началната ми спирка е страдание,
до острия завой на самотата.
До следващия път. По разписание,
написано от пръста на съдбата.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
