Завръщане
Завръщане
Ти се връщаш, Любов, ти се връщаш...
Дълго молих без глас: Отмини ме!
Ти навярно все още си същата,
но различно е твоето име.
То бе чудно знамение вчера,
а сега е поредната клюка,
пред която ужасно треперя
и с която умирам от скука.
Твоят образ така усмирен е
и усмивка дори не разлепва.
За да страдаш е нужно горене,
а каквото остане е пепел.
А каквото остане е твърде
покъртително, но и достойно:
ти си кораб, красиво разгърден,
а у мен зеят твойте пробойни.
И не зная дали ще потънем,
и животът какво ни подготвя...
Ако някой ден стигнем с теб дъното,
значи просто сме хвърлили котва...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
