Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ
Дави ме свежест.
Изпраните облаци съхнат,
защипани с бели криле.
Над мене - изпрано небе.
И дъга над изпрания град.
Не една, а са две.
И жената под тях
става два пъти мъж!
А очите ми - извори -
двойно големи,
двойно солени
подир топлия
северен дъжд.
Дъгите се пръскат
в изпраните ниви.
Сбирам ги, вплитам
в косите ревниво
и търся следи
от безгрижното детство.
А залезът сипе
жарта си над хълма.
Там още ме чакат
дедите безмълвни.
Обещах и се върнах.
Уморена. Безпътна.
Дъжд от очите
до кости ме мокри.
Подслони ме, мамо,
под стария покрив!
Още съм твоето
мъжко момиче.
Колко много до теб
пътят днес криволичи.
Колко път, Боже,
до последната гара!
Укор в очите на тате
ме парва.
И няма последно завръщане.
Няма!
Само изпрани очи
и надежди - до бяло.
Не постилай
за двама,
мамо!
© Геновева Цандева All rights reserved.
