ЗАВРЪЩАНЕ
Колко много злоба и бръшлян, непотребни, по дуварите…
Колко много завист и бъз, по сокаците вързани…
Колко много обич и здравец, неподадени никому…по градинките…
По избите – дъги и обръчи – шурти неизпитото,
Самотеят делви и дамаджани из ъглите…
Я кажи ми, щерко, нищо , че имаш четири по история
(видях в чекмеджето на скрина ученическата ти книжка)
Защо се връщаш, защо се връщаш
Пак тук, пак тук
Коя вода те довлече? Да не те носи мътната?
Или онази червена нишка от чергата на баба ти те придърпа ...