Завръщане
Зад гърба ми, не крещят полицаи...
Aвери ми махат, за сбогом –
кой доживотно ще търка там нари...
На път съм - за гдето съм родом.
Топи се по пътя калния сняг –
в чепиците мръсни се плиска...
На стария, гнил, проскърцващ праг
в прегръдка ме майка, притиска.
- Влез, синко! Моето мило момче...
Дочаках те, жив да те зърна...
А знаеш ли, татко ти – не...
Наскоро... С Господ си тръгна.
Седиме в скромната одая.
Мълчейки - с ръжен в огнището
разравям... И пари в лицето жарта,
припомняйки детството – чистото.
- Виж, майко...
Прости ми за всичко, сега!
Аз тръгвам си и ще замина,
да диря някоя друга земя –
за мене тук, е пустиня.
На брат ми, хабери от мене предай!
Той, силен е – за теб ще се грижи...
Сполай ти за прошката!
За сълзите – сполай!
Рогатият, мене ме движи...
Обратно - топи се калния сняг,
по мокрите глезени плиска...
С надежда бастунче на стария праг
в ръцете си мама, притиска.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
