Завръщане

Dec 30, 2011, 7:42 PM 2014-04-19T23:00:14+03:00

Poetry » Civilian

532 0 3

Зад гърба ми, не крещят полицаи...

Aвери ми махат, за сбогом –

кой доживотно ще търка там нари...

На път съм - за гдето съм родом.

Топи се по пътя калния сняг –

в чепиците мръсни се плиска...

На стария, гнил, проскърцващ праг

в прегръдка ме майка, притиска.

- Влез, синко! Моето мило момче...

Дочаках те, жив да те зърна...

А знаеш ли, татко ти – не...

Наскоро... С Господ си тръгна.

Седиме в скромната одая.

Мълчейки - с ръжен в огнището

разравям... И пари в лицето жарта,

припомняйки детството – чистото.

- Виж, майко...

Прости ми за всичко, сега!

Аз тръгвам си и ще замина,

да диря някоя друга земя –

за мене тук, е пустиня.

На брат ми, хабери от мене предай!

Той, силен е – за теб ще се грижи...

Сполай ти за прошката!

За сълзите – сполай!

Рогатият, мене ме движи...

Обратно - топи се калния сняг,

по мокрите глезени плиска...

С надежда бастунче на стария праг

в ръцете си мама, притиска.

Please sign in with your account so you can comment and vote.