Завръщане
И пак вървя по тези улици забравени,
и пак съм тук, където времето е спряло.
Със звън запява пролетта в ноти шарени
и пак е слънцето в лицето ми изгряло.
Аз пак съм тук! Два щъркела гнездят
на покрива на тази църква мълчалива
и вятърът погалва пак косите ми. Сълзят
тревите в зелено и с любов ме милват.
И пак съм тук, където винаги се връщам,
където съм по-истинска от всякъде
в малката ми и неизлепена още къща,
защото пролетта е време за завръщане...
Аз пак вървя по улицата камениста
и пак минутите равнявам с векове,
и пак Великден е, и пак пречистена
пред моя Дом стоя на колене!
© Хриси Саръова All rights reserved.
