Apr 1, 2010, 10:19 AM

Завръщане 

  Poetry » Landscape
646 0 5

И пак вървя по тези улици забравени,
и пак съм тук, където времето е спряло.
Със звън запява пролетта в ноти шарени
и пак е слънцето в лицето ми изгряло.
Аз пак съм тук! Два щъркела гнездят
на покрива на тази църква мълчалива
и вятърът погалва пак косите ми. Сълзят
тревите в зелено и с любов ме милват.
И пак съм тук, където винаги се връщам,
където съм по-истинска от всякъде
в малката ми и неизлепена още къща,
защото пролетта е време за завръщане...
Аз пак вървя по улицата камениста
и пак минутите равнявам с векове,
и пак Великден е, и пак пречистена
пред моя Дом стоя на колене!

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ok
  • Бих те подминала снизходително, разбира се, но не мога да не отбележа възхищението си от твоята оригинална мисъл


    ето ти цялото меню:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=209071#comments
  • idemidoidemi (Идеми Дойдеми), ти го обърна на ресторантстко меню тази вечер!...Да не си почнала работа като сервитьорка и сега да си преговаряш "материала" за предлагане на ресторантска продукция?

    (idemidoidemi (Идеми Дойдеми):
    02-04-2010г. 00:08 : предястие
    01-04-2010г. 23:10 : салата )

    Ха да видим сега с какъв словесен боздуган ще ми отвърнеш, ако не запазиш гордо мълчание!?
  • предястие
  • Хубаво е всяко завръщане!Поздрав и светли празници!
Random works
: ??:??