Dec 14, 2007, 4:59 PM

Завръщане

  Poetry » Love
906 0 13
ЗАВРЪЩАНЕ

Аз те чаках толкова дълго и страдах,
бях самотен, но духом не падах.
Знаех, че пак ще те видя пред вратата ми спряла,
уморена от скитане, слаба и вяла.
Ще кажеш:"Здравей, искам при теб да се върна!"
и ще очакваш навярно да те прегърна.
Ще се разплачеш, съзнала, че си сгрешила
и ще бъдеш с мен разбираемо мила.
Ще поискаш да влезеш и точно тогава
ще ти кажа:"Късно е!Вече нищо не става!"
Ще затръшна вратата и ключът ще изщрака,
за да се върна в стаята, където друга ме чака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...