Аз те чаках толкова дълго и страдах, бях самотен, но духом не падах. Знаех, че пак ще те видя пред вратата ми спряла, уморена от скитане, слаба и вяла. Ще кажеш:"Здравей, искам при теб да се върна!" и ще очакваш навярно да те прегърна. Ще се разплачеш, съзнала, че си сгрешила и ще бъдеш с мен разбираемо мила. Ще поискаш да влезеш и точно тогава ще ти кажа:"Късно е!Вече нищо не става!" Ще затръшна вратата и ключът ще изщрака, за да се върна в стаята, където друга ме чака.
Този стих е от миналата година , и аз се надявам , че личните ти отношения ,или поне тези на лирическия герой, са поели в друга, по -хубава посока!Поздрав,Римпо!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.