Завръщане без връщане
Тревата пази своето минало,
закътано в прегръдката на зимата.
В живот предишен, в друго време,
едно момче, едно момиче
безгрижно подир пеперуди тичаха,
посрещаха изгреви, прегръщаха залези,
догонваха ветрове, мечти
рисуваха по безкрайно небе,
светулки брояха - звезден благослов.
Събужда се, целуната от пролетта,
и изправя щедра зелена снага,
а един мъж и една жена
с натежали от години и пътища
пребродени и любови надживени,
стъпките свои търсят все още -
с аромат на люлякови нощи
и безгрижни слънчеви дни
в същата тая трева...
© П Антонова All rights reserved.
