Завръщане у дома
Повика ме нощта по име –
на здрача каза да си иде.
Но някаква тъга незрима
остана – да му се не види!
Заспа разцъфналата тетра,
алеите мъгли покриха.
И като в нямо кино – ретро,
дъждец закапа – тихо, тихо.
Дори не кимнах на раздяла –
покоят ми навява скука!
Притегля ме стрехата бяла,
където гълъбите гукат.
На прага срещна ме тъмата,
а вярата ми – като зрънце.
Просветна лампа над вратата,
а в локвата роди се слънце.
Стихотворението участва в XXI национален конкурс за поезия „Никола Вапцаров“ 2024 на НЧ "Никола Йонков Вапцаров – 1922", София, на тема "Вяра": "...моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър...", и не спечели награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
