Завръщането на Кай
Изстрадах те. В съня си те изваях.
Деня започвах с мисълта за теб.
Очаквах те в безумие отчаяно.
Политах в пропаст. Давех се в небе...
И ти дойде! И беше тъй прекрасен
във свежата си детска чистота.
От Господа дарени с глътка щастие,
се втурнахме да покорим света.
Но... този свят оказа се коварен.
Предадена от хиляди вини,
строшената и поругана вяра
разпръсна се на ледени игли.
Една от тях в окото ти заседна
и деформира твоя малък свят.
Крепиш се на ръба на страшна бездна,
Напред е мрак. А пътят е назад!
Ръцете си над пропастта простирам,
отчаяно опитвам да те спра.
И виждам как в очите ти напира
една недоизплакана сълза.
От нея пада леденото късче
и се разтапя в слънчевия ден.
Не всяка обич води до завръщане.
Но върнеш ли се, значи си спасен.
Деня започвах с мисълта за теб.
Очаквах те в безумие отчаяно.
Политах в пропаст. Давех се в небе...
И ти дойде! И беше тъй прекрасен
във свежата си детска чистота.
От Господа дарени с глътка щастие,
се втурнахме да покорим света.
Но... този свят оказа се коварен.
Предадена от хиляди вини,
строшената и поругана вяра
разпръсна се на ледени игли.
Една от тях в окото ти заседна
и деформира твоя малък свят.
Крепиш се на ръба на страшна бездна,
Напред е мрак. А пътят е назад!
Ръцете си над пропастта простирам,
отчаяно опитвам да те спра.
И виждам как в очите ти напира
една недоизплакана сълза.
От нея пада леденото късче
и се разтапя в слънчевия ден.
Не всяка обич води до завръщане.
Но върнеш ли се, значи си спасен.
© Бианка Габровска All rights reserved.
