Завръщането на Кай
Изстрадах те. В съня си те изваях.
Деня започвах с мисълта за теб.
Очаквах те в безумие отчаяно.
Политах в пропаст. Давех се в небе...
И ти дойде! И беше тъй прекрасен
във свежата си детска чистота.
От Господа дарени с глътка щастие,
се втурнахме да покорим света.
Но... този свят оказа се коварен.
Предадена от хиляди вини,
строшената и поругана вяра
разпръсна се на ледени игли.
Една от тях в окото ти заседна
и деформира твоя малък свят.
Крепиш се на ръба на страшна бездна,
Напред е мрак. А пътят е назад!
Ръцете си над пропастта простирам,
отчаяно опитвам да те спра.
И виждам как в очите ти напира
една недоизплакана сълза.
От нея пада леденото късче
и се разтапя в слънчевия ден.
Не всяка обич води до завръщане.
Но върнеш ли се, значи си спасен.
Деня започвах с мисълта за теб.
Очаквах те в безумие отчаяно.
Политах в пропаст. Давех се в небе...
И ти дойде! И беше тъй прекрасен
във свежата си детска чистота.
От Господа дарени с глътка щастие,
се втурнахме да покорим света.
Но... този свят оказа се коварен.
Предадена от хиляди вини,
строшената и поругана вяра
разпръсна се на ледени игли.
Една от тях в окото ти заседна
и деформира твоя малък свят.
Крепиш се на ръба на страшна бездна,
Напред е мрак. А пътят е назад!
Ръцете си над пропастта простирам,
отчаяно опитвам да те спра.
И виждам как в очите ти напира
една недоизплакана сълза.
От нея пада леденото късче
и се разтапя в слънчевия ден.
Не всяка обич води до завръщане.
Но върнеш ли се, значи си спасен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
