Зазиждане
Зад тъмна магия градът е забулен.
Нощта е красива, нощта е коварна.
По ъглите шепоти тайни се бутат,
светът е останал отвъд светлината.
Отвъд светлината светът е останал
самотен и сгушен, замечтан и отчаян.
Буден е само прозорецът малък
- квадратът светлинен на бялата стая.
На бялата стая квадратът светлинен
диша и тръпне, и цял е окъпан
в любовните ласки на двама без име
и с тяхната обич зората ще пръкне.
Зората ще пръкне със тяхната обич.
Нозе натежали ще затътри светът.
Зазидан отвънка е онзи прозорец,
към който душите ни все се стремят.
© Стефан Балди All rights reserved.
