Здрач/Twilight

Nov 28, 2009, 10:44 PM

Poetry » Love

1115 0 5

Ето го и ангелът от моите мечти

с диамантена кожа и златни очи...

Опасен и твърде далечен за мен,

мрачен, както мрачен бе и моят ден.

Видях го и всичко в мен се преобърна,

намерих на живота мисли нови...

и разбрах, че вече няма да се върна

към съществуването във окови.

Животното в себе си преодоля

и инстинктите си сам остави,

и сега най-после той разбра,

че мен пред всички ще постави.

Колко ли за него чаках?

Колко ли за него бдях?

Когато го нямаше - все плаках...

Да не го изгубя все ме беше страх.

За него бях корица само

на здраво заключена книга.

Опирайки се той на мойто рамо,

се научи честно всичко да постига.

Целувката първа не ще се забрави -

нежен миг от вечността,

основи тежки тя постави

никога повече да не бъда сама.

И когато слънцето пак залязва,

а ние двама за ръце стоим,

ясен път за нас показва,

че никога няма да се разделим.

Ето го ангелът от мойте мечти

с диамантена кожа и златни очи...

редом със него вървя,

та дори и на края на света...

... Twilight...Bella...

Please sign in with your account so you can comment and vote.