Здравей, братко мой!
Здравей, братко мой!
Съвсем случайно срещаме се днес,
След дълги, тежки дни раздяла.
Кажи: носиш ли ми блага вест
Или пак съдбата ти се е подиграла?
Не мълчи така мой единствен братко!
Аз съм тук, с мъничко останала надежда,
Ще ти дам утеха поне за кратко
И сладък отдих след бурята метежна.
Изгубихме се по пътищата трънливи –
Спъваме се, падаме, тихо тъжим
И ставаме и се лутаме в дните сиви,
А после пак един към друг вървим.
И спомняме си с усмивка за игрите,
Всяка приказка, разказана от мама,
И на светлото, безгрижно детство мечтите...
Но уви, братко: тях вече ги няма...
Разминаваме се, крачим по улиците кални
И събираме в канче всяка капчица радост.
Нужни са ни повече такива срещи случайни,
Нужни са ни още малко часове на грешна младост.
© Веселина Стоянова All rights reserved.
