Зеленчукова градина

В горещ и зноен юлски ден,

в бахча до село Каломен

всички тамо зарзавати,

от човека засадени,

(карфиол, пипер, домати)

веч’ били обезводнени.

Краставици пожълтели,

със ламини изгорели.

Патладжан, фасул и зеле

тлеели полуумрели.

Но сред гледката ужасна

три растения (три вида)

си се чувствали прекрасно –

троскот, щир и паламида.

А от жегата, понеже

зеленчуците мълчали,

тези трима, още свежи,

се доволно тях надсмели.

Първи троскотът стартирал

със въпрос един към щира:

– Ха! До вчера бяха шен,

пременени в цвят зелен?!

Да не би на мода вече

да е жълтото елече?

– Днеска жълто, утре черно –

питай мене за модерно!

Паламидата добави:

– Па макар и старомодни,

ние пак сме по-корави

от ония благородни.

Магданозът чу ги, как

се присмиват и попита:

– Що сте още кукуряк,

а пък ние - карта бита?

Троскотът се ококори,

 след което отговори:

– Щото ний сме без опора,

а над вас треперят хора.

– Нека кажем си го честно:

с чужда помощ ви е лесно,

а на нас ни се налага

да вървим по труден път –

без човек да ни помага –

се намеси и щирът.

Паламидата заключи: 

– Нас несгодата ни учи

и това ни сили дава,

а кога на вас се случи

всеки бързо се предава.