Зеленчукова градина (басня)
Зеленчукова градина
В горещ и зноен юлски ден,
в бахча до село Каломен
всички тамо зарзавати,
от човека засадени,
(карфиол, пипер, домати)
веч’ били обезводнени.
Краставици пожълтели,
със ламини изгорели.
Патладжан, фасул и зеле
тлеели полуумрели.
Но сред гледката ужасна
три растения (три вида)
си се чувствали прекрасно –
троскот, щир и паламида.
А от жегата, понеже
зеленчуците мълчали,
тези трима, още свежи,
се доволно тях надсмели.
Първи троскотът стартирал
със въпрос един към щира:
– Ха! До вчера бяха шен,
пременени в цвят зелен?!
Да не би на мода вече
да е жълтото елече?
– Днеска жълто, утре черно –
питай мене за модерно!
Паламидата добави:
– Па макар и старомодни,
ние пак сме по-корави
от ония благородни.
Магданозът чу ги, как
се присмиват и попита:
– Що сте още кукуряк,
а пък ние - карта бита?
Троскотът се ококори,
след което отговори:
– Щото ний сме без опора,
а над вас треперят хора.
– Нека кажем си го честно:
с чужда помощ ви е лесно,
а на нас ни се налага
да вървим по труден път –
без човек да ни помага –
се намеси и щирът.
Паламидата заключи:
– Нас несгодата ни учи
и това ни сили дава,
а кога на вас се случи
всеки бързо се предава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
