Нощта носи твоя парфюм,
а ти лежиш, сгушен във нея.
Целуваш ме нежно, без шум.
Летя като влюбена фея.
Заставаш, приведен над мен.
Рисуваш вълни от въздишки.
Огрява ни белият ден
с опашки от розови нишки.
Сънят подминава, сърдит.
Измислен будилник говори
и няма след, нито преди,
а само зелени простори.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
