Зелените очи са любов
Честит рожден ден, художнико!
Дали си дал на смели мечти порив.
Или на безпокойството мокри надежди.
Мисълта ти плува в далечни мъгли.
Изваяни образи и диви цветя - слънчогледи.
Търсиш къде е съдбата ти, някъде там?
Ъгъл, в който желаеш ти да си друг.
Рисуваш ли още зелени очи?
Гориш с багри красивите думи, цял Ад. Кой знае?
Едно докосване се превръща в цяла вселена.
Неуловима е мълчаливата болка. Отново...
Една мисъл връхлита бясно твоя живот.
В пещта любовта е безкраят в лапи на хъски.
Друг и различен си, някак омайващо странен.
Изгрев - стопен лед във вечерния мрак.
Макар че хоризонтът останал е същият.
И даже в съня си да бягаш оттам...
Ти не си сам в раззеленената пролет...
Родена е в соления дъх на бурно море.
Остава ритъмът, слят с мисълта ти.
Вярвай! Под маската нейните очи те обичат!
© Сандра Божкова All rights reserved.
Поздрави. Продължавай да ни радваш с такива текстове. 
