Зелените поля на мойто детство
Накрай града, където бара
в дерето тихо шумоли,
по стръмен склон горичка стара
напролет листва и клони,
в нозе тревата ни застила
зелено-мекия килим
и скоро цялата могила
се скрива в здравец и във крин;
високо птичките са свили
гнезда от сухата трева
и трели кръшни - заизвили
над лъкатушната река,
в каквато мъничката бара
снегът превръща я стопен
и баба Марта я подкарва
в порой от звуци на Шопен ...
Каква идилия в зелено
нахлува в спомени у мен ...
Место за рая отредено,
а днес - на сметище терен!
Къде изгубих в строя вяра?
Къде е детският ми сън?
Години смутни ... В надпревара
декори сменят се навън.
И помен няма от квартала-
тук блок до блока се строи.
В панели слънцето изгрява,
в панели залезът кърви!
Изчезна близката горичка,
килима - тревния - за голф.
Боклук от кофите се стича
в търбуси МАН-ови на ВОЛФ.
А те на пластове наместват
сметта на столичния град
и сякаш гледаме гротеска
в далеч разнасяща се смрад.
И болно става ми, и скверно
за поруганата земя.
Поля зелени, постепенно
поглъща гладната ламя ...
Не съм аз прът във колелата
на този шеметен прогрес! ...
Но виж, приятелю! - Душата,
боли от стореното днес.
И ако в мен не стигнат сили
до грам боклука да смета,
вземи метлата, друже мили,
да чистим двамата сметта! ...
Не знам, дали ще доживея,
да видя меката трева
на мойто детство, дето пеят
все още птичите ята?
Но знам - дължим, за наште внуци,
да се преборим с пошлостта
на прехода! И във капчуци,
да текне бистрата вода,
да свехнат раните в пръстта
и да осъмнем ... без боклуци!
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ако тази твоя носталгия мине през ума и сърцето на когото трябва - може би ще се завърнат птичите ята. Аз преживях стиховете ти и отидох при моето зелено детство...И там беше хубаво и чисто. Благодаря ти за поезията и за високата нравственост на посланията!
-
Да бъде, Иване!
-
Освен да аплодирам, друго няма какво да кажа. Почитания, Иван!
-
Честит празник на всички! Благодаря ви, че се отбихте и станахте съпричастни!
-
Красиви спомени от детството преплетени с тъжната днешна действителност. Въздействащ и силен стих! Честит празник от мен!
-
Поздравления за стихотворението! Красиво и тъжно. Честит празник!
-
Честит 3 ти март, Иване!
Написал си отново страхотен стих!
Това ми дава вярата, че имаме сили да променим нещата и отново да си върнем чудесната природа и да дадем възможност на децата си да живеят в едно по-добро общество!
Ако ние не успеем те ще се справят!!! -
Радвам се, че прочетох и съпреживях!
-
Прочетох с удоволствие,но и малко се натъжих.За съжаление такава е истината.Поздрав и Честит празник,българино!
-
Тризмерна поезия, влизаш в картината и всички сетива се събуждат! ако знаеш как ми се прияде халва, но от онази, предишната!Ще ме караш утре след работа да мина през българския магазин!
А за боклука...не зная, истинските цивилизация и прогрес, (поне тук) са синоним на чисти паркове и бистри фонтани.
Поздрав за хубавото нещо, което си сътворил!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Наистина "боли от стореното днес"...