Зеленият залез в Пасифика...*
Зеленият залез в Пасифика...*
(спомен)
11.05.1982 год.- Пасифика
Нежен залез макове разкошни
пръснал бе, а палави вълни
нейде от безкрая: още, още
вятърът довея и разби
в тихият покой на Океана,
в подстъпа омаен към нощта,
после в светлината разпиляна
пламна разлюляната вода...
Тъмно-сини облаци закриха
Слънцето... Внезапно притъмня...
Миг ли, два ли, стана тихо, тихо-
вятърът дори за малко спря...
А не духа вятърът нахалост
мина по небето и от там
облаците щом отвея с ярост-
грейна пак и моят Океан....
Спряло на небето в синевата
Слънцето бе огнено кълбо,
бавно се докосна до водата
и до нея се забави то...
Цялата Стихия във сребриста
засия небесна светлина,
огненият диск за миг увисна
и запали първата вълна...
... После втора, трета и внезапно
пламна Океанът на пожар:
в цветове от алено до златно
и с нюанс на светъл кехлибар...
И небето също се запали
с облаците заедно, но те-
вятърът щом огнен ги погали-
минаха по цялото небе...
... А когато Слънцето угасна
тръгвайки си и от този ден,
с приказно вълшебство там проблясна
в златната пътека: лъч зелен...*
... Дълго, в ритуален унес, гледах:
Океанът, Залезът, Нощта...
... Бях повярвал: сбъдват се легендите-
носим ли ги в своята Душа!...
Коста Качев,
*В моряшкия фолклор се говори за „Зеленият залез”,
който се явява в морето веднъж на 1000 години-и последния
лъч на залязващото слънце е зелен.
Ако моряк го види, ще бъде щастлив до края на живота
си и всеки моряк вярва, че може би вече са изминали 999
години!...
© Коста Качев All rights reserved.
