11.03.2015 г., 7:07 ч.

Зеленият залез в Пасифика...* 

  Поезия » Пейзажна
570 0 4

 

 

Зеленият залез в Пасифика...*

                 (спомен)

                     11.05.1982 год.- Пасифика

 

Нежен залез макове разкошни

пръснал бе, а палави вълни

нейде от безкрая: още, още

вятърът довея и разби

 

в тихият покой на Океана,

в подстъпа омаен към нощта,

после в светлината разпиляна

пламна разлюляната вода...

 

Тъмно-сини облаци закриха

Слънцето... Внезапно притъмня...

Миг ли, два ли, стана тихо, тихо-

вятърът дори за малко спря...

 

А не духа вятърът нахалост

мина по небето и от там

облаците щом отвея с ярост-

грейна пак и моят Океан....

 

Спряло на небето в синевата

Слънцето бе огнено кълбо,

бавно се докосна до водата

и до нея се забави то...

 

Цялата Стихия във сребриста

засия небесна светлина,

огненият диск за миг увисна

и запали първата вълна...

 

... После втора, трета и внезапно

пламна Океанът на пожар:

в цветове от алено до златно

и с нюанс на светъл кехлибар...

 

И небето също се запали

с облаците заедно, но те-

вятърът щом огнен ги погали-

минаха по цялото небе...

 

... А когато Слънцето угасна

тръгвайки си и от този ден,

с приказно вълшебство там проблясна

в златната пътека: лъч зелен...*

 

... Дълго, в ритуален унес, гледах:

Океанът, Залезът, Нощта...

... Бях повярвал: сбъдват се легендите-

носим ли ги в своята Душа!...

 

Коста Качев,

                                                             

*В моряшкия фолклор се говори за „Зеленият залез”,

който се явява в морето веднъж на 1000 години-и последния

лъч на залязващото слънце е зелен.

Ако моряк го види, ще бъде щастлив до края на живота

си и всеки моряк вярва, че може би вече са изминали 999

години!...

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??