Зелено
Зелените нощи ме превземат могъщо.
Те объркват сезоните, часовете накъсват,
разпиляват ме цялата на седефени късчета
и разплискват морето, зажадняло за пръсти,
тихо вплели отблясъци в пачуърка на лятото,
дето все по-забързано се оттласква в съня…
Ах, зелените нощи… Те ме дават на вятъра
и ми връщат дъха на звънтящия път…
И дали се обръщам след пенливия поглед
на случайния спътник в автобуса за гарата,
или търся палитрата на очакване пролетно,
все ме връща обратно приласкана китара
към момчето, отминало след кервана на слънцето,
към искрящия склон на очите му шеметни…
Ах, зелените нощи… В тях покълвам от зрънце,
избуявам отново – и ефирна, и земна…
© Ели Василева All rights reserved.
