madme (Тарададам) madme (Тарададам)
88
Nov 16, 2006, 1:28 AM

зелено

  Poetry
1K 0 1
Зелени,отпускащи
лъчи светлина
напускат бездиханното
тяло,
умряло в нощта.
Под бели зъзнещи
лампи изправи се
с пистолет в ръка
и пръсна своята
глава.
Живота винаги
ни напуска
когато осъзнаем
безсребърното му
сияние.
В небето стърчат
Неговите две ръце,
Вдъхновение търсят
от забравени богове,
с устни нашепва
името на смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0