Oct 8, 2023, 3:51 PM

Земен план

  Poetry
361 0 0

На заем е даден този живот...

еднопосочен, дори неразбран.

В този наш, най-земен план

започнат... само миг продължава.

 

Не знае, не пита – кога и къде...

и кой му диктува съдбата.

Всеки човек – Вселенско дете,

едва прозрял, е сложността на нещата.

 

Във всеки миг подложен на изпит...

през нищото създава реалност.

От минало в бъдеще е притиснат...

без промяна в свойта дуалност.

 

Следва пътя си, нечии стъпки...

мъдрости древни възражда, руши.

Натоварен с мнимо наследство

космичния ход създава съдби.

 

На заем живее си дните човекът...

в матрицата сложна с компютърен чип.

Валят часове, години надеждност,

а шалтера дръпват му само за миг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...