Земният прах
Земният прах
"Мы землю вертели назад,
бъла дело с начала"...
В. Висоцки
В нашите ръце е съдбата,
а ний сме земята.
Разкъсваме дълбинни уроби
и взехме покорените земни блага.
Разкъсваме небесния мрак,
за да има слънце при нас.
Разкъсваме своите души
и тръгваме пак през начало.
Покорените днес се усмихват унило
и слизат отново надолу
- да просторите - покорени
са били без време:
- пустиня без полет на хора!
И рием земята без сили,
мъчително стенем - беззвездни
- разтваряме далечния мрак
и отприщваме звездната воля...
В света на магьосната пролет,
прехапваме устни и търсим
мъгли...
А в нас се надига,
роптае
и расне
могъщият глас:
- "И боговете били са хора"!
Под раздрания небосклон
и тъмнина на земната природа
в земен, съдбовен копнеж
- уморени и малки - поемаме
минутата полет,
а покорни на злата стихия,
отпускаме вяло и тъжно
ръце:
"И боговете са слизали долу!"
*
Ний ще отнемем звездната воля
и божествения страх!
Ний ще отнемем магьосната пролет
в полет на наште сърца!
Защото своите в тъма сме скрили
и рием земните недра.
*
В странната минута на прогреса
поехме сърцати
и полет,
и воля...
Но забравяме отново и пак,
че природата днес се нуждае
- и наш е звездния прах!
*
Изтръгваш разпалено от
космичната пропаст
- въже и халка.
С тях да бъдат покорени
и земята, човека,
и всички блага.
В размаха на тази далечна борба,
в тътена на тези тълпи,
- магьосната пролет те спира
дава ти обсипан със нежен прашец
- земния вятър...
Магьосната пролет те спира
и в невъобразимо ухание
на цветя
- ти дава черната твърд...
" Твои са - земята, студа
- твои са волята, страха
- твои са птичия полет
и земен - праха!
05.08.83
© Валери Качов All rights reserved.
