Зид

Poetry » Philosophical

655 0 4

Зид

Копнежите – на вятъра отидоха,

надеждите – изтляха до една

и тъжен като празна мида

лежа, изхвърлен на брега.

До тука стигнаха ми силите,

до тука бях, каквото бях,

и самодивите летят над мене, милите,

усетили, че преди мъничко умрях.

Сега ще си живея мъртъв,

като камък от зида,

сърцето някак си изтръпна,

душата някъде се свря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

botyo (Бойко Беров)

Благодаря Вики за коментара и ценя откровеното ти мнение. Не ме засягаш, ако и в бъдеще ми казваш какво мислиш, ще се радвам. Не съм имал идея как да продължа, а и много често така ги оставям "висящи" моите стихотворения. Ако си доизмислиш край, той остава за теб - казано общо за всеки, който го прочете. Благодаря още веднъж.

2014-09-25T13:12:09+03:00
Самодива (Вики)

Всички имаме такива моменти. Като цяло ми хареса, но като че ли ми стои малко незавършено. Дано не те засегне честното мнение.

2014-09-25T12:18:26+03:00
botyo (Бойко Беров)

Таня, твоето мнение е важно за мен. Благодаря.

2014-09-25T12:15:20+03:00
toxin (Таня Донова)

Знаеш ли, Бойко, хареса ми зидът ти!

2014-09-24T23:05:36+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0