Зид

Sep 24, 2014, 11:04 PM

Poetry » Phylosophy

529 0 4

Зид
Копнежите – на вятъра отидоха,
надеждите – изтляха до една
и тъжен като празна мида
лежа, изхвърлен на брега.
До тука стигнаха ми силите,
до тука бях, каквото бях,
и самодивите летят над мене, милите,
усетили, че преди мъничко умрях.
Сега ще си живея мъртъв,
като камък от зида,
сърцето някак си изтръпна, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Зид

Want to read more?

Random works