Зид
653
0
4
Зид
Копнежите – на вятъра отидоха,
надеждите – изтляха до една
и тъжен като празна мида
лежа, изхвърлен на брега.
До тука стигнаха ми силите,
до тука бях, каквото бях,
и самодивите летят над мене, милите,
усетили, че преди мъничко умрях.
Сега ще си живея мъртъв,
като камък от зида,
сърцето някак си изтръпна,
душата някъде се свря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
