botyo (Бойко Беров)
194 337
24.09.2014 г., 23:04 ч.

Зид 

  Поезия » Философска
460 0 4

Зид

 

Копнежите – на вятъра отидоха,

надеждите – изтляха до една

и тъжен като празна мида

лежа, изхвърлен на брега.

 

До тука стигнаха ми силите,

до тука бях, каквото бях,

и самодивите летят над мене, милите,

усетили, че преди мъничко умрях.

 

Сега ще си живея мъртъв,

като камък от зида,

сърцето някак си изтръпна,

душата някъде се свря.

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Вики за коментара и ценя откровеното ти мнение. Не ме засягаш, ако и в бъдеще ми казваш какво мислиш, ще се радвам. Не съм имал идея как да продължа, а и много често така ги оставям "висящи" моите стихотворения. Ако си доизмислиш край, той остава за теб - казано общо за всеки, който го прочете. Благодаря още веднъж.
  • Всички имаме такива моменти. Като цяло ми хареса, но като че ли ми стои малко незавършено. Дано не те засегне честното мнение.
  • Таня, твоето мнение е важно за мен. Благодаря.
  • Знаеш ли, Бойко, хареса ми зидът ти!
Предложения
: ??:??