Зима
Студено е, лека тъга
терзае ми душата.
Живеем тук и сега,
уви, няма я топлината,
забравили сме за брата -
от омраза разделени,
живеем за една заплата,
от мизерия сме унизени,
кой ще върне светлината -
Исус дали ще ни прости,
че в нашето око гредата
не виждаме, а сламката
в чуждото, че завиждаме,
всеки честен се осмива,
смятат него за глупак,
доброто в нас загива
сред много студ и мрак,
кога най-после любовта
ще надделее в тези души,
кога ще се върне светлината,
която злото в нас руши,
че когато живеем с Бога
чезнат мъка и тревога
и най-тежкото изпитание
можем да понесем тогаз,
да сме силни в страдание
дори и в най-тежък час,
слаби сме, ако се делим,
иначе някак ще се спасим!
© Георги All rights reserved.
