Зима
ЗИМА
А колко много сняг е навалял! -
в нощта, която вихърът отнесе.
И вече знам - неотразимо-бял -
покоят в мене с нежен полъх влезе.
О, тази безпределна белота -
не може мисълта ми да тревожи.
Пейзажът в девствената голота
е недостъпен за слова безбожни.
Да се изгубиш в бяла тишина,
където небосвод и сняг се сливат
в струящ въртоп от хлад и светлина
е скок във вечност, който те опива...
В нощта сред глуха пустош и небе -
единствен вятърът сърдито дишал.
И преспи сняг усърдно трупал бе,
а сетне уморен в леса отишъл.
Натам се вият нечии следи,
а снегопадът бърза да ги скрие.
Ще помня ли къде вървях преди,
погълне ли ме бялата магия?...
Как бързо промени се този свят!
А в мрака свит дали и мен ме има?
Че в белота поле и къщи спят.
А може би... сънувам тази зима.
© Любен Стефанов All rights reserved.
