Зима е, но топло словоделие
чака те нагънато във скрина.
Меко е на допир и е фино,
има дъх на празнично веселие.
Зима е, сезон на изобилие,
наръч цял с истории ти нося.
Клет недей да ходиш и да просиш,
сит ще те изпратя без усилие.
Зима е - на вкус и осезание.
Думите ми хранят и обличат.
Зная как да моля и наричам,
трябват само прежда и желание.
© Богдана Калъчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
