зимата, която не обичам
Настъпва раздърпана дриплата-зима.
Със кални нозе и премръзнали пръсти,
с глада на бездомник. Унило превзема
небето със свъсени облаци тлъсти.
Промушва се нейде сред сухите клони,
увити с парцали от призрачна влага.
Небето, от студ посивяло, се рони.
В проскубани храсти и вятърът ляга.
В студените входове с мирис на мухъл
нахълтва нахално и калища влачи.
По градски наперена, в шепите духа
и локви замръзнали ядно прескача...
Зад ъгъла скрита, причаква озъбена
и с крясък на гарван дъха ми отмъква.
Наметната с облак, луната изгърбена
жаравата звездна разсеяно стъква...
И тъжният вой на премръзнало куче
е нейният химн.
Мечтая за слънце и звън на капчуци.
Със кални нозе и премръзнали пръсти,
с глада на бездомник. Унило превзема
небето със свъсени облаци тлъсти.
Промушва се нейде сред сухите клони,
увити с парцали от призрачна влага.
Небето, от студ посивяло, се рони.
В проскубани храсти и вятърът ляга.
В студените входове с мирис на мухъл
нахълтва нахално и калища влачи.
По градски наперена, в шепите духа
и локви замръзнали ядно прескача...
Зад ъгъла скрита, причаква озъбена
и с крясък на гарван дъха ми отмъква.
Наметната с облак, луната изгърбена
жаравата звездна разсеяно стъква...
И тъжният вой на премръзнало куче
е нейният химн.
Мечтая за слънце и звън на капчуци.
© Ели All rights reserved.
