Зимна кожа
Не ми е все едно,
дали ще свърши зимата,
дали брезите пролетни
ще завият тънки листи,
дали ще чуя пак
звънтеж на тежки чанове,
дали ще се изпълни
душата ми с копнеж.
Не ми е все едно,
дали ще блесне слънцето,
дали ще бликнат извори,
събудени от зимния си сън,
дали стрехите ще заплачат
със сълзи бисерни,
дали за мислите си
ще намеря пак подслон.
Не ми е все едно,
дали ще дочакам,
да видя как земята черна
с нежна пара диша,
как лястовиците
в гнездата се завръщат,
как се измъквам жива
от зимната си кожа .
© Станка Парушева All rights reserved.
