Зимна нощ
Зимна нощ, далече от морето.
Поглед и докосване притихнало в длан гореща.
Ласка и протегната ръка,
Огън и нежност.
Две сърца.
Душевен съд в страх облян.
Болка спряла в света неразбран.
Раздяла и болка.
Обич свита на кълбо.
Отлетяло време
за истина се връща.
Откровение
трепетно дихание
пътуват от балкана до Морето.
И небето свело глава
и реката шумно се вълнуват
от радостта,
която в сърцето ми танцува,
че моето момче ръцете ми целува.
Подай ръка
до бреговете да те заведа.
Като бриз гальовен да те галя
и любовта да лудува
тъй както всяка зима
лебеда с крилете си в морето плува.
© Йонка Янкова All rights reserved.
