Зимна премяна
Над земята се спуска с пухкав, снежен воал,
зима нежно възкръсва в стъпки есенни с кал.
Да събуди за обич всяка мъничка твар
и очи да притвори в небосвода изгрял.
Тя във в бяла прегръдка чудни мрежи преде
и надниква с усмивка радост да раздаде.
Побелелите клони е увила със шал
и палто е облякла на стобора от жал.
В бяла, зимна премяна е осъмнал едвам
заскреженият хребет, от любов призован.
Зима, снежна кралица в уморени лица
е посяла с ръчица малки земни слънца.
Тя не иска да знае за войните безчет,
за човешката злоба, дето властва наред.
От добро е застлала и изплела килим
и снежинки танцуват като в приказен филм.
© Албена Тодорова Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used
