Зимни вечери
Побелели от снежните вечери,
две къщурки блещукат в нощта,
в тях аз виждам, взаимно обречени,
господин с госпожа Самота.
Малка улица само дели ги
с непознатото време пред тях,
сякаш казва на всяка: “Прости ми,
но направих, каквото можах.”
Не обичаме нищо загубено -
грозна болест на нашия свят.
Сътворени за спомен от минало
те ще плащат, а наш е грехът.
“Просто сгради” ще кажат критиците,
“този град е създаден за нас”,
с лекота ще избият и птиците,
твърде влюбени в своя си глас.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
