vesselin (Веселин Веселинов)
92 295
17.11.2009 г., 14:15 ч.

Зимни вечери 

  Поезия » Пейзажна
611 0 11

Побелели от снежните вечери,

две къщурки блещукат в нощта,

в тях аз виждам, взаимно обречени,

господин с госпожа Самота.

 

Малка улица само дели ги

с непознатото време пред тях,

сякаш казва на всяка: “Прости ми,

но направих, каквото можах.”

 

Не обичаме нищо загубено -

грозна болест на нашия свят.

Сътворени за спомен от минало

те ще плащат, а наш е грехът.

 

“Просто сгради” ще кажат критиците,

“този град е създаден за нас”,

с лекота ще избият и птиците,

твърде влюбени в своя си глас.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??