Зимно
Едва долавям зимата, но зная,
за ледените и ръце.
Не съм учудена на времето,
допускам, че ще ми даде,
достатъчната воля да се стопля,
на пук на мнимия му мраз.
Достатъчните песни - да се моля,
достатъчната ласка, и достатъчното аз.
И ще възродя под снеговете семената,
под будния ми сън – смъртта,
ще се превърна от позната, в непозната,
ще се обкича с живот от пролетта.
И сладки сокове по мен ще се издигат,
ще жилят вените ми изворни води,
ще се въздигна за да те обичам,
преди да ме попариш със злини.
Преди да дойдеш с твоя сняг,
аз пролетта ще възродя във себе си,
и може би след срещата ни пак
ще ме оставиш да обичам твойте белязи.
И твоя мъдър поглед на замръзване,
и точката ти на кипеж,
не съм се вслушвала във времето,
но трябва бързо да ме спреш,
защото тук долавям зимата.
И ледените и ръце...
Не съм сърдита аз на времето,
защото то ми носи теб.
© Стела All rights reserved.
