Едва долавям зимата, но зная,
за ледените и ръце.
Не съм учудена на времето,
допускам, че ще ми даде,
достатъчната воля да се стопля,
на пук на мнимия му мраз.
Достатъчните песни - да се моля,
достатъчната ласка, и достатъчното аз.
И ще възродя под снеговете семената,
под будния ми сън – смъртта,
ще се превърна от позната, в непозната,
ще се обкича с живот от пролетта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up