Твоите очи са ясно зимно небе -
ведро, кристално, студено,
твоето лице е бляскав лед -
бледо и тъй съвършено.
Твоите думи са северен вятър -
пронизващ, отнасяш, студен,
твоята любов е бистър сняг -
при топъл допир стопен.
Спирам да пиша и вдигам очи,
лятно небе е над мене,
липсваш ми, мое зимно момче,
нека да бъде студено...
© Маргарита Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
