Златните трохи

Oct 23, 2005, 5:15 PM

Poetry

809 0 4

Там някаде във времето далечно
зад сенки, спомени и прах,
са образите мили и обични
днес връщам се при тях .
Разголена, разкъсана душата
прошепна тихичко прости,
тя гладна бе и за отплата
получи златните трохи.
Една троха в нозете падна,
друга в пазвата се сгуши,
а трета във дланта остана-
аз мислех си защо така се случи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Златните трохи

Want to read more?

Random works