Златните трохи
Там някаде във времето далечно
зад сенки, спомени и прах,
са образите мили и обични
днес връщам се при тях .
Разголена, разкъсана душата
прошепна тихичко прости,
тя гладна бе и за отплата
получи златните трохи.
Една троха в нозете падна,
друга в пазвата се сгуши,
а трета във дланта остана-
аз мислех си защо така се случи.
Озадачена отговор потърсих
какво да сторя с тез трохи,
не чаках дълго и дочух
отговор на моите молби.
В нозете тази дето падна
ще пази твойте пътища,
а тази що е в пазвата
ще бди над теб във твойте сънища.
В дланта която си остана-
над нея бди и я пази,
тя ще нахрани душата,
тя светлина ще ти дари.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
