Морето обича да взима всичко със себе си,

но не взе и теб,

остана само кърпата и

отпечатъкът на тялото ти върху нея,

сега тя прелива с белите вълни.

Момичето обичаше малките песъчинки,

направи дворец с ръце,

създали много мечти.

Видях я в далечината,

плуваща с безкрайните сълзи,

но не забеляза,

как разпръсна блясъка си

и създаде изкуството на златните води.

До дъно преобърна морето,

а единственото ценно бе погледът ѝ,

срещайки слънчевите лъчи.

Тя беше творец на любовта,

на непознат лик,

влюбен в златното момиче,

момичето, което морето не взе със себе си.